Арбанашки манастир

Днес, туристически рекламни материали все по-често представят най-богатото възрожденско селище на Балканите, така: големи бели къщи  с  китни дворове, скрити зад високи каменни зидове, безброй стари църкви, тесни калдаръмени улички, по които продължават кротко да оттекват стъпките на отминали времена, примесени със звуците на днешния, изпълнен със суета свят. Вероятно доста от вас – без колебание, ще разпознаят в описанието автентичната атмосфера на Арбанаси. Не сбърках и аз! Не, че калдаръм и камък не се срещат и по други, все толкова скъпи на българското сърце и душа места, но заради броя на непресъхващите духовните извори на вярата – след стотиците изминати километри по родните пътища, собствените ми спомени ме завъртяха натам – малкото селце, кацнало на висок хълм над стария Търновград. Някога, пристигнала за пръв път тук, предварително си знаех, че само ден време не стига, за да усетиш любовта, с която е градена традиционната арбанашка къща, да доловиш звънливия смях на момите край Коконската чешма, да чуеш тропота на тежките търговски кервани, идещи от далеко, натоварени с екзотична стока. Тук си трябваше време за всичко. Но като за първо докосване до историята на това забележително селище – все от някъде трябваше да започна с опознаването му. Бях чула вече, че в църквата на арбанашкия манастир “ Света Богородица” се пази много стара чудодейна икона. Инстинктивно или не – най-напред се насочихме нея да търсим. Когато след краткото изминато разстояние от центъра на селото по криволичещите в много извивки арбанашки пътища спираме пред портата на светата обител, като че ли попадаме на един от контрастите на деня. Само на метри от манастира – светски шум и суета отдавна се опитваха да превземат това оцеляло романтично късче българско Възраждане, а пред нас – зад манастирския вход, по пътеката към църквата, сякаш ни очакваше самотно поспрялото се време на пътя на историята, за да разкаже на всеки пристигнал тук красивата и изстрадана приказка за съграждането и подклаждането на това духовно огнище. А историята е твърде далечна и води към времето на Второто българско царство – някъде към края на дванадесети век, когато най-вероятно манастирът е част от крепостта Каменец, чийто владетел бил Иванко от рода на Асеневци. След падането на Царевец и окончателното завладяване на българските земи от турците, манастирът бил подложен многократно на опожарение и разруха. Заради непрестанните кърджалийски нападения, монаси заровили под земята – в близост до църквата, икона на Света Богородица, смятана за чудодейна. Цялата обкована със сребро, е наречена още Св.Богородица Троерука, тъй като над ръцете на Божията майка има още една – по-голяма ръка. След близо сто години, през които манастирът бил превърнат в развалина и селско пасище, едно овчарче, докато пасяло стадото си, дочуло плач нейде изпод земята, но без да забелязва когото и да било. След като всичко се повторило няколко пъти, то се завърнало тук с господаря си и двамата в почуда открили спасената икона. Оттогава почнали да я наричат и ‘плачещата’, понеже Богородица плакала, че много време била все под развалини. Оттук нататък, започнало възобновяване на разрушения храм. Предполага се, че новата църква на манастира е строена през 1680 година. Ниска, еднокорабна с две преддверия, цялата – отгоре до долу, е изографисана с различни библейски сцени и образите на християнски светци. “Възнесение господне”, “Успение Богородично”, Свети Николай, Архангел Михаил, Богородица с Младенеца – всички те са само малка част от красивите стенописи. Тези, които покриват свода обаче, са покрити с плътен черен слой от сажди, резултат от пожари и дима на свещите. Така поне твърдят монахините, които обитават манастира днес, заедно с неуморно преразказваната история на иконата с “плачещата Богородица”. Чудотворната икона днес е поставена в специален отделен иконостас, в помещението веднага след притвора на църквата. А монахините – смирено, всеки път, щом вярващ прекрачи църковния праг, призовават: “Молете се! Богородица е майка и чува молбите на всеки!”

 128 total views,  1 views today

Може също да харесате...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *