Връх Сива грамада

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Южна Витоша – такъв дял в планината няма. Така туристите и някои географи условно наричат всичко на юг от линията с. Кладница – Черни връх – с. Железница. Ще се запитате какво е по-различното там, за да има такова обобщаващо име. Нека се върнем назад във времето, когато планината се е издигала. В югозападните й части напиращата сиенитна маса е срещнала по-старите скали на днешната планина Голо бърдо. Естествено здравият сиенит надделял. Получило се „обръщане“ на масите, при което се образувал днешният Боснешки карстов район. В него, по поречието на р. Струма, до днес са открити 35 пещери. Още три в района на известния от древността (и не единствен в планината) карстов извор Живата вода. Целият район е своеобразно „швейцарско сирене“. Според предание, цяло езеро в близост до с. Боснек изчезнало за 15 минути пред очите на втрещен овчар. Освен това има и други интересни особености: далеч по-меките форми на релефа, винаги по-високата граница на топене на снега, по-осезаемото присъствие на диви животни…

Но нека се насочим на изток, където планината стремително се издига и горите отстъпват място на прочутите витошки плата. През зимата те са трудно проходими, поради т. нар. „мръсен“ сняг. Стъпваш- уж твърдо, а точно когато преместваш задния си крак, предният пропада. Ветровете са другата „екстра“. По оголените пространства тяхната скорост често надхвърля 100км/ч. През лятото често всичко над 2000 м е обвито в облаци и мъгли. Неслучайно местните са дали такива „нежни“ названия като Черното плато и Черно ливаде. И въпреки всичко, туристите дошли тук са очаровани от особената красота на района. Върховете имат меки елегантни форми и невероятна обзорност! Във високите части те са скалисти, разположени на основните била (Ярловски Купен, Сиврикал, Купена, Сива грамада). По-ниските са разположени стъпаловидно на спускащи се от високите части била. И двете групи са тревисти, поради друга особеност на района – липсата на иглолистен пояс (Кечек, Лашова могила, Острица). Долините започват от самите плата, като постепенно се задълбават в тях, образувайки нещо като гигантска фуния. Природата по свой начин се е адаптирала към тези условия. Потоците са запазени от изгарящите слънчеви лъчи през лятото. Те са „вкопани“ сред тревистия терен в своеобразни „легла“ широки и дълбоки 40-50 см. Чимовете твърда алпийска трева са обрасли толкова плътно по края им, че напълно ги скриват от окото. В тези „легла“ има цял един миниатюрен свят. Потокът тече в средата, а около него, като по крайречна улица, сноват мравки и всякакви буболечки. Може да изплашите двойка птички, които ще се изстрелят над земята и, отдалечавайки се на безопасно разстояние, ще ви наблюдават с интерес. Макар и рядко, възможно е да срещнете змии. В малките, но многобройни гънки на релефа се крият срамежливи сърни.

Сива грамада е висок 2003 метра. Намира се на мощно било, отклоняващо се от главният балкански вододел при връх Купена. Сива грамада е скалиста. Има източена от юг на север куполообразна форма. Изградена е от монцонити (скали от групата на сиенитите) които са изветрели на повърхността. За разлика от много други витошки върхове, камъните, които я покриват имат специфичен светлосив до млечнобял цвят.

Гледката от нея е наистина впечатляваща! На североизток са Плана, Лозенска планина и Стара планина зад Софийското поле. На изток се вижда Черни рид, а на югозапад – Петруският дял и Верила. На юг хоризонтът от край до край е изпълнен от величествената Рила! Зад нас, на север е връх Ярловски Купен и мощното било на Големия рид стигащо до седловината Марочки кошари. На изток е долината на р. Бяла вода, а на запад – разтворената като фуния долина на р. Палакария. Според легендите в нея били промивани магнетит и златен пясък. Познавачът на нашите планини П. Делирадев счита, че името й идва от „палакурна“, което означава „кюлче злато“.

И накрая – как да стигнем до Сива грамада? Ако тръгваме от комплекс „Щастливеца“, можем да минем по два варианта. Първия е на юг по пътеката за базата на ВИФ „Физкултурник“. Стигайки подножието на вр. Скопарник, се отклоняваме на дясно по изкачваща се на широки серпентини пътека. Тя се свързва с пътеката от „Физкултурник“ за Черни връх и излиза на седловината под Скопарника. Вторият вариант е по Стената през първенеца Черни връх, а после по стълбовата маркировка за с. Железница стигаме до споменатата седловина, където двата варианта се събират. Продължаваме на югоизток, прекосявайки с широка дъга обширното Черно плато. Тясната пътека ни извежда на седловината между върховете Купена и Ярловски купен. Тук за предпочитане е да се спуснем по билото на юг от Купена. Минаваме покрай слабо оформения връх Сиврикал (скални купчини в ляво от нас) и спускайки се от него извивайки леко на дясно стигаме Сива грамада.

Друг начин да стигнем до тук е от последната спирка на автобус номер 69 – ханче „Брезите“. Коларски път се вие нагоре над вилите и извежда на тревистия връх Буките. От там той следва равно било, в чийто край пресичаме наляво оголена долчинка и излизаме на втори път по който сме надясно. Той ни извежда при изоставените овчарници под вр. Белчева скала. Изкачваме го и в западна посока стигаме намиращо се малко по-нагоре по билото връхче с купчина скали отгоре. От тук сме без пътека на югозапад ПО ХОРИЗОНТАЛ. За около 30 мин. стигаме подножието на Сива грамада. Ако тръгнем от с. Ярлово, коларски път започва от гробищата край селото. За 30 мин. той изкачва покрития с иглолистна гора връх Погледец. От него минава в ляво от тревист хълм (вр. Малък Ветрен) и стига гора, в подножието на вр. Голям Ветрен. Добре е да го изкачим (гледката си заслужава, а и ориентацията в лошо време е по-добра). От него се спускаме в северна посока на седловина и продължаваме на север, изкачвайки склона на вр. Войчинов рид (Чаролея). Преваляйки билото недалеч пред нас, на север виждаме Сива грамада. В зависимост от възможностите на отделните туристи и времетраенето на всички предложени маршрути е около 3- 4 часа (без почивките разбира се!). Е, пожелаваме ви слънчево време и приятни мигове на Сива грамада!

 

 163 total views,  1 views today

Може също да харесате...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *