Етрополския манастир води началото си още от годините на Втората българска държава. Според преданията, в търсене на покой и усамотение Св. Иван Рилски се е установил в една от пещерите в близката местност Варовитец.
Близостта до селището обаче го принуждава да напусне и да отиде в Рила планина, далеч от хорска суета. Населението на Етрополе приело мястото за свято и положило основите на манастира “Варовитец”. По време на османското владичество светата обител е опустошена и напусната от монасите си, след което остава в забвение векове наред. В края на 16-ти век е възстановена отново, след което постепенно се превръща в едно от най-големите духовни и книжовни средища по българските земи. До голяма степен това процъфтяване се дължи на по-мекия режим, даден на града от османските власти заради неговата роля на важен рудодобивен център.
Манастирският храм “Св. Троица” съществува в подобен на сегашния си вид от 1858 г. и днес той се смята за забележителен паметник на българската култова архитектура от епохата на Възраждането. Изграден е от майстор Иван Боянин от брациговската строителна школа и представлява внушителна кръстовидна сграда с пет купола. Стенописите в черквата са от по-късен етап – създадени са през 1907 г. Най-ценните реликви от миналото на манастира за съжаление липсват – изкована от от сребро дарохранителница от 1692 г. и два напрестолни сребърни и в последствие позлатени кръста от 15-ти и 16-ти век. Запазена е старата храмова икона “Старозаветна Троица” (16-ти в.), която днес обаче се съхранява в Църковния историко-археологически музей в София.
166 total views, 1 views today
