Златоград

Златоград

Град Златоград, чието име песента за Дельо хайдутин носи във Вселената, е едно селище с богата култура и многовековна история. На територията му се намира най-старата църква в Родопите – “Успение Богородично” – построена през 1834 год., сградата на най-старата поща в България и килийното училище, поставило началото на просветно-образователното дело в Родопите. Тук е открит и най-старият писмен паметник от Родопското Възраждане – “Златоградски писмовник” (1852 г.).

Характерен облик на близо осем хилядният град придава и архитектурният резерват. За българските етнографи, историци и филолози, Златоград е средище на най-старите традиции на материалната култура и бита на нашия народ. Постройките в резервата се отличават с белите си зидове около дворовете, с откритите одрове, с широките дъбови врати. Срещат се елементи от ксантийски и пловдивски тип. В дворовете на повечето къщи има кладенци, оградени с дъбови кошове, с “въртки“ за въжето и стрехи от едноулучени керемиди. В Златоград са регистрирани 120 архитектурни и археологически паметника на културата. През 1871 година е построена втора църква в Златоград – “Св. вмчк Георги Победоносец”. В двора и е създадено и българско светско училище, а в запазената му сграда се намира музейната сбирка “Просветното дело в средните Родопи”.

Община Златоград е южна община в Република България, намираща се на около 300 км от столицата – София и на около 70 км от международния курортен комплекс Пампорово. Административният център е град Златоград, най-южният български град. Надморската височина на общината е от 385 до 1118 м, а град Златоград е най-ниско разположеното населено място в нея – 420-550 м. Релефът е планински, като на места рязко се променя – редуват се стръмни склонове и дълбоки долини. През територията на Община Златоград преминава р. Върбица с обща дължина 98,1 км и с водосборна площ 1202,8 кв. км. Тя води началото си от вливането на реките Малка река и Голяма река в центъра на гр. Златоград.

Други характеристики на общината: язовир Златоград и микроязовир Хасидере, находища на оловно-цинково руда с високо съдържание на рудата (60% олово и 30% цинк), както и геотермалното находище на гореща минерална вода в Ерморечието.

В климатично отношение районът принадлежи към Континентално-средиземноморска климатична област, Южнобългарска климатична подобласт, Източнородопски нископланински климатичен район. Средната годишна температура на въздуха е 10,8° С с максимум през юли 20,6° С и минимум през януари – -0,8° С, което говори за умерено лято и сравнително мека зима. Средногодишните валежи достигат до 1000 л/кв.м. Характерни за района на Златоград са интензивните валежи с различно времетраене, които най-често са през есента. Максималните валежни количества (в mm) за времето от април до октомври се движат от 10,0 за 5 min до 46,3 за 60 min и 59,7 за повече от 60 min. Средногодишната относителна влажност на въздуха е 75%, с максимум през ноември – 85%, 13 бр. са дните с относителна влажност на въздуха – равна или по-малка от 30%, което е показателно за добри растежни условия на горската и тревната растителност в района. Средната месечна скорост на вятъра е между 0,9 m/sec до 1,2 m/sec, а средногодишната скорост е 1,1 m/sec.

 

 143 total views,  1 views today

Може също да харесате...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *