Крапец

Крапец

Феноменът, наречен „двойници“, съществува. При това – може би, откакто свят светува. Но досега си мислехме, че това касае само хората. Оказва се, че когато е рисувала, майката природа също еднакво е докосвала някои места. Като например нашият Крапец. Крапец поразително прилича на едно от най-вълшебните, най-ценни откъм история и култура парченца земя във Франция – Етретат, Нормандия.

До края на 19 век Етретат е просто рибарско средище. Постепенно обаче в плен на магията му падат едни от най-големите художници, творци, писатели и музиканти в световната история. Те намират там покой, само в Етретат успяват да чуят мислите си, да отключат сърцата си. Това се случва с Клод Моне, който прекарва в Етретат цялата 1860 година, рисувайки единствено бурното море.. Художникът се завръща в северното градче 20 години по-късно, за да нарисува част от шедьоврите в цялостното си творчество. Моне пада в плен на скалите и морето. В Етретат прекарва детството си и Ги дьо Мопасан. Именно там той написва една от първите си, но паметни творби – „Англичанинът от Етретат“.

Дъхът ви ще спре от нечовешката красота на Етретат. Скалите, сякаш дълбани от ръцете на талантлив скулптор, изящното море, което променя цвета си, според настроението си. Небе, което ще сънувате до края на дните си.. стига да имате богаството поне веднъж в живота си да го зърнете на живо. Всичко това не ви ли напомня на Крапец? На старото рибарско селце, на небето, което съзерцавате до премала, но нямате насита. На морето, на кормораните, които продължават да са единствените му господари? Корморанът – този властелин на Крапец… Албатросът, снежно бялата, настръхващо величествена птица пък е символът на Етретат.
Етретат си има скалната арка „Фалез Давал“, Крапец живее кротко и миролюбиво с Калиакра, с брега на Каварна, със стълбата към небесните покои на Бог – Камен бряг. В Етретат стръмна пътека ще ви отведе към „Иглата“, от която ще видите залива.. От Крапец ще ви отнеме минути, за да се влюбите в Яйлата, в Таукмилан, в Болата.. По стъпките на „Фалез Дамон“ в Етретат ще се озовете пред забележителния местен параклис. Крапец знае прекия маршрут до портите на крепостта, от която всеки стрък трева, всяка буца пръст нашепва една и съща легенда. Освен Клод Моне, красотата на Етретат, е рисувал и Дега. Освен дом на Мопасан, белите скали на албатросения бряг са били убежище на Виктор Юго.

Та така. Крапец, Етретат. Все на север. Веднъж в България, веднъж във Франция. Море, вълни, вечната борба на ветровете, непресъхващата страст на бурята. Тъгата и съдбата на рибарите. Вдъхновението, пристанът, животът. Без време, без начало, без край… Двойници по съдба, погалени с милостивите длани на Господ.

 143 total views,  1 views today

Може също да харесате...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *