Лютица - Мраморния град

Лютица – Мраморния град

Когато се каже Ивайловрад, най-често споменаваният културно-исторически паметник е римската вила Армира до с. Свирачи. Проучена основно отдавна и оставена под защитно съоръжение за реставрация в по-добри времена. Едва от две години се правят проучвания на голямата средновековна крепост Лютица, която е съвсем наблизо – до с. Рогозово, на най-високия хълм в местността.

Тази най-запазена крепост у нас (подобно на Баба Вида, която обаче е на равното до самия бряг на Дунава) буквално е била „извадена“ от вековната гора. След сегашните открития археолозите знаят много повече за историята на това невероятно място. Последното откритие е, че в църквата на крепостта започна да излиза мартирий – гробница на светец, съобщи ръководителката на разкопките н.с. I ст. Бони Петрунова от Археологическия институт с музей при БАН. Оказва се, че крепостта е свързана с трима български царе. Преди време тук бе открита поредна безценна и много рядка находка – монета на Иван Асен II, с неговия лик и надпис. А той е първият български цар (1218-1241), започнал да сече монети.

Мраморите, с които се прочу Армира, тук са просто строителен материал – цялото укрепление е градено от мрамор, който навремето е добиван вероятно направо на място. Така Лютица получи името Мраморния град. Уникалността на обекта и огромният му потенциал за културен туризъм обаче не впечатли Министерството на културата и заради липса на инвестиции проучването бе спряно. Малко по-късно разкопките бяха спасени със спонсорството на НИМ.

Името Лютица е мъжко, славянско, подобно на Добротица и Иваница.

Крепостните стени, запазени почти навсякъде, обграждат площ от 25 дка. Зидът е имал 14 кули, днес може да се видяат 10, едната стърчи на 10 м височина. Някога от осмоъгълната кула (другите са правоъгълни) са се виждали чак минаретата на Султан Селим джамия в Одрин.

Както на много места в България, средновековната крепост тук е издигната върху древно тракийско селище. Според археолози, хълмът е бил обитаван още през първото хилядолетие пр. Хр., когато тук е имало богато тракийско население. Учените са стигнали в разкопките до 5 м дълбочина, надолу има още пластове. На мястото, където много по-късно е бил комплексът от средновековни църкви е намерена красива и богата, тракийска керамика от късната бронзова епоха.

През римската епоха мястото придобива стратегическо значение и през IV век е издигната първата крепост, а в IХ-Х век по времето на Борис I и Симеон Лютица е вписана като епископски център в регистрите на Константинополската патриаршия. Учените откриха, че през IХ век в средата на цитаделата е издигната голяма трикорабна базилика с великолепна мраморна украса. Екипът намери преди дни дори част от нейния кръст, както и големи керамични плочки от пода с глиненочервен цвят. Базиликата е била използвана вероятно до края на ХIV век, когато е била разрушена от турците, обяснява Петрунова. След това върху апсидата била вдигната нова, по-малка църквичка, продължила да съществува до ХVII век. Археолозите много се чудеха как през турско време, когато християнските храмове по принуда са били ниски и незабележими, тук на най-високото е стърчал храм с обширен некропол около него. Съществува теория, която гласи, че под самата крепост бяха открити останките на изоставен манастир и вероятно заради него е била запазена и църквата.

В руините на манастира бе извадена една от уникалните находки – бронзов медалион с диаметър 3,8 см и с изображение на двуглав орел с корона. Това е „гербът“ на Палеолозите, който след падането на Византия и образуването на Латинската империя става символ на Цариградската патриаршия. Очевидно медалионът е принадлежал на човек от клира.

В експедиция екипът си постави целта да намери къде е била жилищната кула на цитаделата – донжона, както са я наричали латинските рицари, дошли с Четвъртия кръстоносен поход. И е успял. Открити са основите на правоъгълната кула. Тя е била огромна, с 60 кв. м площ, опирала е в Южната крепостна арка и в нея е имало прозорец, през който владетелят на крепостта – вероятно местен болярин, е наблюдавал околностите. Донжонът е свързан пряко с името на цар Калоян и неговите исторически битки срещу рицарите от Четвъртия кръстоносен поход, особено след като този български владетел превзема Одрин през 1205 г. и пленява император Балдуин. Един от рицарите – Жофруа дьо Вилардуен, описва как Калоян напуснал Димотики, прибрал се в своята крепост, латините се опитали да атакуват цитаделата му и дори донжона, но се отказали. Вероятно Калоян е използвал Лютица като примамка, за да привлече латините в неудобни за тях плинински места и това се е случило около 1207 г., преди гибелта му край Солун.

Около 100 са до момента находките в крепостта – пръстени, обеци, накити, битови материали, латински монети. Особено ценни според археолозите са откритите сребърно-златни монети (дублети) – т.нар. византийски грошове, които дават информация за историята на крепостта през ХIV в. Не е установено още дали са сечени в Гърция или в местни родопски монетарници. Друга ценна находка е монета, наричана от нумизматите „половин базилеус“ или „половин василикон“. Тези монети са изсечени специално от император Йоан VI Палеолог през ХIV в. с целта да бъде възнаграден с тях българският цар Иван Александър, посочва написаното в писмени източници: „за да представи той на византийския император подвластни нему български крепости„. С емисията монети византиецът си купил подкрепата на Иван Александър в борбите за Константинополския престол, а една от споменатите крепости е Лютица, в която отишли уникалните „базилеуси“.

Важно е не само, че този паметник може да изпълни със съдържание модерното напоследък словосъчетание „културен туризъм“. По-важното е, че в него е миналото на българската държава.

 

 140 total views,  1 views today

Може също да харесате...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *