Мадарски Конник

Мадарски Конник

Скалният артефакт се намира в североизточна България,като основен знаков символ на НИАР „Мадара“, близо до с. Мадара. В по-голямата си част НИАР „Мадара“ се разполага на територията на Община Каспичан. Мадарският конник представлява скален релеф (барелеф), изсечен през VІІІ в. сл. Хр. върху отвесна скала на 23 м височина. Размерите на изображението са 2,6 м височина и 3,1 м основа (ширина). Изобразява конник, лъв, куче, орел и надписи на гръцки език. Конникът е изобразен в естествена големина и е с връхна дреха до коленете. С лявата си ръка държи поводите (юздите) на коня си, който е възседнал, а с дясната ръка мъжът е хвърлил късо копие върху поваления под предните крака на коня лъв. Зад гърба на конника личи високо облегало на седло. Десният крак на ездача е пъхнат в стреме, а на гърба си конникът носи калъф за лък. Върху забитото в лъва копие личи знаменце, а зад коня има тичащо ловно куче. Предполага се (според една от теориите), че на барелефа е изобразен хан (к(х)ан) Тервел като победител. Изображението напомня триумфалните сцени в релефната пластика на иранския изток и античните художествени традиции. Детайлите подкрепят тезата за (пра-) българския произход на релефа. Прабългарските надписи са на гръцки език и съобщават за събития между България и Византия през 8–9 в. при хановете (кановете) Тервел, Кормисош и Омуртаг. Един от надписите представя събития от 705 година. По това време византийският император Юстиниан е бил насилствено свален от престола си и заточен. Той успял да избяга и потърсил помощ от българите. Българският хан (кан) Тервел с войската си му помогнал да заеме отново византийския престол. В замяна на помощта българският хан бил отрупан с почести и дарове, както и признание да носи титлата кесар — т.е. цар. България също така получила териториални придобивки, които се състояли в земи на юг от Стара планина, а освен това Византия се задължавала да ѝ плаща данък всяка година. Барелефът е бил е свързан със създадания от хан Омуртаг голям култов комплекс (на терасата под скалите), включващ езическо светилище, капища (езически храмове), дворцови и жилищни сгради и други постройки. В подножието на скалите има голяма пещера, наречена „Пещерата на нимфите“, където в древността траките са почитали своите божества. В резервата са открити праисторически култови фигурки и оброчни плочки, посветени на Трите нимфи, Зевс, Херакъл, Дионис, Кибела, на тракийския конник-герой Херос и други.

 164 total views,  1 views today

Може също да харесате...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.