Не е лесно да се забележи мостът на Колю Фичето при гр. Бяла. Той е „скрит“ до днешния модерен мост. Има дори и статуя на автора. Само дето никой не се е сетил да направи най-необходимото – реклама и пътепоказатели. А този мост е чудо на тогавашната техника. Има изключително здрава и проста конструкция, по вкуса на тогавашния българин. Няма кули и статуи, но и неговия външен вид авторът е успял да превърне в художествена творба. Единствената разточителност са извивките в горната част на заострените пиластри, които порели речните води със скулптури на лебеди, грифони, орли, нимфи и лъвове.
Навремето Мидхад паша наредил да извикат в Русчук Колю Фичето и го запитал може ли да построи мост над Янтра при Бяла и на каква цена? Майсторът поискал 2 недели за изчисления. Прибрал се в Търново, купил восъчни свещи от една черква и започнал работа. Нагрявал восъка на пламъка, огъвал и слепвал вощениците. Така направил модела на моста с 14 свода, отгоре равен, а не корубест като старите римски кемери. После от една права тояга си измайсторил рабош, с който отишъл да прави измервания край Янтра. На рабоша оставял белези. Дни наред газил из водата и обикалял бреговете. Накрая отсякъл: Мостът ще струва точно 700 000 гроша (а някаква чужда фирма била искала три пъти повече). В Русе направил отново восъчния модел пред пашата и обявил, че си залага главата, ако сумата не стигне.
Мостът, дълъг 276 м, бил готов през 1867 г. и приет с големи тържества. Пашата наградил Никола Фичев с орден „Междие“, който майсторът носел с гордост до края на живота си, и му дал нотариален акт за земя около търновската Самоводската чаршия. След смъртта на Колю Фичето общината уж за проверка взела акта и той изгорял при пожар в сградата през 1906 г. Така имотът бил одържавен.
Четири години преди Априлското въстание в своята книга „Дунавска България и Балканът“ Феликс Каниц пише: „Всеки, който проучва Фичевия мост при Бяла и неговите остроумно построени за противодействие на ледовете стълбове, с крайно оригиналните си канали за пропускане на високите води, трябва с мене да извика: „Какво би могло да стане с такъв високонадарен народ, ако можеше едно от нашите многобройни технически училища да се премести на Балкана?“
