Музей на занаятите Троян

Корените на произхода и развитието на художествените занаяти в Троян и Троянско се откриват в историята на града, възникнал в края на XIV и началото на XV век като попътнопроходно селище на римски военен път, в старото местно население, в новозаселените, в природните условия, в близостта на Троянския манастир. През епохата на Възраждането Троян си спечелва славата на бъдно занаятчийско селище. Ражда се чаршията, ражда се панаирът при Троянския манастир. Развиващата се икономика намира своите пазари и в Цариград, Босна, Херцеговина, Сърбия, Румъния. Троян е съхранил богатата материална и духовна култура на възрожденските майстори грънчари, горяни, медникари, ковачи, кожухари и калпакчии. Днес тяхното наследство се съхранява в единствения в страната Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства и привлича интереса и възхищението на многобройните български и чуждестранни туристи. Музейната експозиция е разположена в първата възстановена след Освобождението обществена постройка в града, който е опожарен по време на Руско-турската Освободителна война.   Сградата е построена през 1881 г. за училище, по-късно в нея се помещава общината и съдът. През 1968 г. е открита експозицията на Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства. В десет зали са представени експонати от най-характерните за Троянския край занаяти – грънчарство, горянство, бъкличарство, бъднарство, дърворезба, ковачество, медникарство, тъкачество, абаджийство, мутафчийство и калпакчийство.

В експозицията са показани както занаятчийските изделия, така и инструментариумът, различните форми и функционалното предназначение на изделията и разнообразните техники за украса. В три зали е проследено хронологически развитието на керамиката от праисторическата епоха, тракийската и римската керамика, Средновековието с появата на рисуваната украса, до Възраждането с разнообразието от форми и техники на украса. Проследяват се първите стъпки на керамичното училище в града и формирането на съвременната троянска шарка. Вниманието привличат причудливи стомни с необикновени имена – „Динченка”, „Рогачка”, „Булка” и „Шейтанка”. Стомни, с които троянските майстори демонстрират своите умения и естетически усет. Представянето на дървообработващите занаяти започва с горяниството и неговите примитивни инструменти – брадва кривица, изнемало и свредел, с които майсторите изработват предмети за ежедневна употреба в домакинството. Преминава през използването на стружните, задвижвани от водна сила и струговете, на които се изработват бъклици, захлупци, гаванки, солници, хурки и др. Разходката завършва с църковната дърворезба, която е венеца на дървообработващия майсторлък с високохудожествените си постижения. В залата с резбата и иконописта могат да се видят копия на елементи от иконостасите на църквата на Троянския манастир и църквата „Св. Николай Летни” в село Гумощник. От металообработващите занаяти са показни най-характерните за този край – ковачество, леярство, медникарство и златарство. Майсторите ковачи изработват предмети за бита и селскостопански сечива. Още през Възраждането Троян се очертава като център на медникарството. В музея е представена най-известната фамилия потомствени майстори-медникари – Тотеви. Техните съдове са с опростена, изчистена форма, която е подчинена на функционалното предназначение на предмета. Украсата не е самоцелна, а подчертава силуета и придава естетическа завършеност на съда. Произведенията на традиционното тъкачество пленяват погледа със своя приглушен колорит, издържан в топли земни тонове. Хармонията на орнаменти и багри подчертава художествената стойност на тъканите и майсторството на тъкачката. Постелъчните тъкани (шарени и килимени черги, китеници и др.) са показани в своята функционалност – уредбата на възрожденското балканджийско жилище. Показано е и традиционното народно облекло, в което делът на ръчния домашен труд е ограничен за сметка на майсторската изработка. Място в експозицията са намерили и занаятите, свързани с изработката на облеклото – абаджийство, терзийство, кожухарство и калпакчийство. Неповторима атмосфера на музея придават макетът на възрожденската троянска чаршия, възстановките на автентична грънчарска работилница от края на XIX век, крачно-ремъчковият бъкличарски струг, интериорът на възрожденския троянски дом. Те ни пренасят в отдавна забравени времена. Освен постоянната експозиция в Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства се представят и временни изложби с разнообразна тематика. Музеят предлага на своите гости и различни услуги – посещение на грънчарска работилница, демонстрации на иконопис и дърворезба. Това е още един начин гостите да се потопят в атмосферата на град Троян.

 144 total views,  1 views today

Може също да харесате...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.