Пещера Птича дупка

Пропастната пещера Птича дупка се намира в източния дял на Троянския Балкан. Заради изключителната си красота може да се нарече “перлата сред троянските пещери”. Входовете й се намират северно от местността Радия трап сред гора и за намирането им няма характерни ориентири. Първият опит за проникване в пропастта е още през 1948 г. от алпиниста Енчо Петков. През 1958 г. български и полски пещерняци слизат до дъното й, а проучванията продължават през 1962 и 1972 г., като през 1975 г. е направено геоложко описание на района и на пропастта. За местните хора местоположението на входовете й е отдавна известно, а по-високо разположеният от тях е по-удобният за спускане. Надморската му височина е 1260 м. Входният отвес е с дължина 65 м, като в дълбочина се разширява камбанообразно и достига диаметър над 10 м. Дъното му представлява блокаж, покрит с пръст и нападали отгоре материали – основно шума. Същинското дъно обаче, се намира по-ниско и до него се слиза вече без въже. Там тече малък поток и в противоположни посоки се отделят две галерии – възходяща и низходяща. Всъщност, низходящата галерия следва потока. Основният цвят на стените й е червеникав. Преодолявайки един блокаж, два прага и едно чудно красиво синтрово езеро, се достига до зала с дължина около 30 м. Богатството и разнообразието на образуванията е изключително – наблюдават се пещерни бисери, разположени в малки синтрови джобчета и езерца, натеци, цевични и морковени сталактити, сталагмити, сталактони, богати драперии и вкаменени водопади. Тук е най-ниската точка на пропастта – 108 м, където подземният поток се губи в сифон сред нападали от тавана блокове. Общата дължина на низходящата галерия е 302 м.

Възходящата галерия представлява низ от прагове и залички, а подът й е покрит със синтрови езерца, пълни с вода. Стените са обсипани с дендрити и антодити (калцитни образувания, подобни на цветя), а навътре се виждат искрящи хелектити и коралити. В последната зала е съсредоточено цялото подземно богатство на пещерните образувания. Навсякъде има вкаменени водопади, сталактити, сталагмити, сталактони, каменни колони. Всички те са оцветени в най-нежни и топли тонове. Небесно синьото синтрово езерце, изпълнено с жълтоцветни бисери и каменни лилии допълват неземната красота на залата. За да се съхрани тази крехка красота, е необходимо още в предпоследната зала да оставите ботушите си и по чорапи да пристъпвате много внимателно напред. Общата дължина на Птича дупка е 652 м, а дълбочината й е – 108 м. Името си носи от колонията жълтоклюни (хайдушки) гарги, която я обитава. Гнездата им са разположени по стените на отвеса и отглеждат малките си в условията оскъдна или даже липсваща слънчева светлина. Други обитатели на пропастта са троблобионтния охлюв Spinophallus uminskii и троглобионтния мамарец Niphargus bureschi, а многоножката Anamastigona alba е ендемит за Птича дупка и Куманица. Открити са и паяци, сенокосци и бръмбари. Пропастта Птича дупка изисква специална подготовка за използване на вертикална техника. Проникването в нея е опасно за хора, които не я притежават, а също така не бива да се подценява и рискът от изгубване в гората при търсене на входа й. Тъй като е в резерват Стенето, в Национален парк „Централен Балкан”, за извършване на научно-изследователски проучвания в нея е необходимо те предварително да се съгласуват с МОСВ и Дирекцията на Парка.

 166 total views,  1 views today

Може също да харесате...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.