Плаковски манастир

Плаковски манастир

Основан е по времето на цар Иван Асен II, за което свидетелства останалата малка старинна църквичка, намираща се на няколко километра от днешната обител, началото на която датира от втората половина на 13-я век. Разрушен е при падането на Търновското царство през 1393 г. В средата на 15-я век е възстановен, но съдбата му е подобна на повечето манастири – да бъде последователно разрушаван и ограбван, а след това възстановяван от монаси и родолюбиви българи. Известен е с посещенията в края на 18-я век на Неофит Бозвели, който обсъжда с монасите подготовката и пръсването из поробените български земи на образовани свещеници и/или учители, които да отстояват каузата на българския език и оставя своя труд „Славянобългарское детеводство“. Други известни гости на манастира са били: Софроний Врачански, оставил книгата си „Кириакодромион“ („Неделник“) и йеромонахът Зотик, който организира работилница за пушки и барут, предназначени за българските революционери. Закономерно, през 1835 г. в манастира е организирана т.нар. Велчовата завера, с водач – бивш игумен на манастира отец Сергий. След погрома на заверата турците разрушават манастира, за което напомня мраморна плоча под камбанарията. Йеромонахът Софроний е този, който съдейства да започне възстановяване на манастира 10 години по-късно; на мястото на съборената стара църква е построен сегашния храм „Св. Илия“, като личи почеркът на майстора Уста Кольо Фичето. Същият е ангажиран да изгради след още 11 години жилищното крило с камбанарията. По него време, монасите прокопават и два тайни тунела, водещи от църквата и магерницата към гората. Те са били използвани от Васил Левски и неговите съзаклетници. Църквата „Св. Илия“ е от атонски тип, характерен за епохата на Второто българско царство, и представлява еднокорабна, продълговата сграда, с три високи апсиди, две конхи, островръх купол върху кръгъл барабан от шест масивни цилиндрични колони. Над входната врата посетителят вижда единствената стенопис – „Възнесение на пророк Илия“, а в църквата се наслаждава на великолепен неполихромиран иконостас с дълбока резба от виещи се стилизирани растителни елементи. Изящната резба върху царските двери е в бароков стил. Впечатлява множеството иконостасни икони, по-известни от които са: „Св. Артемий“, „Св. Иван Рилски“, „Св. Й.Богослов“, „Св. Богородица Пътеводителка“, „Христос Вседържител“, „Йоан Кръстител“ и „Св. Илия“ – всичките дело на самоковския художник Захарий Зограф. Манастирът е постоянно действащ. Плаковският манастир се намира в Средния Предбалкан до с. Плаково, на около 14 км от Велико Търново. Ако сте с кола, на юг от В. Търново се отклонявате при гр. Килифарево – на 5 км. оттам се намира с. Плаково, а след още 2 км. до манастира.

 173 total views,  1 views today

Може също да харесате...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *