Римска крайпътна станция Монтемно

Римска станция Монтемно

Името на крайпътна станция Монтемно се среща върху надпис от 234 година, открит според В. Аврамов, в района на “спасителния дом” в местността Беклемето, разположен непосредствено в северното подножие на Троянския проход. Според Б. Геров надписът е намерен в местността “Маркова капия”, което отговаря на известната на Ф. Каниц местност “Крали Марков караул”. Монтемно се споменава и през VII век от неизвестен автор. Позната е и с името Емон. Допълнително основание за локализирането на Монтемно в района на туристическото градче Беклемето са откритите археологически материали в местността Карцов бук. На площ от 200 кв.км. са намерени фрагменти от римска битова и строителна керамика и е установено наличието на два културни пласта – от римската – ранновизантийска епоха и от периода IV – I век пр.Хр.   Приема се, че след Беклемето пътят, на който е била разположена станцията, се отправя на юг към билото на планината и от там в югоизточна посока се е спускал в следващата римска станция (село Христо Даново). Не може със сигурност да се твърди каква е точната локализация на Монтемно. Въпросното укрепление е споменато и от К. Иричек като “трета крепостна развалина” на върха на Троянския проход.

А през 1996 година следите от вероятното укрепление или високопланинско селище са отбелязани в местност “Курт Хисар” и “Влашки мандри”, разположени на около 4 км югоизточно от паметника на загиналите в Руско-турската освободителна война на билото на Троянския проход. Открити са: керамика, желязна фибула от V век, железен свещник, гвоздеи, дребни метални предмети, монети. Твърде възможно е през втората половина на I хил.пр.Хр., римската и ранновизантийска епохи, до местност Карцов бук да е съществувала малка по площ сграда, обслужваща преминаващите пътници през прохода. Една от основните причини да се смята, че станцията не е била построена в пределите на Беклемето е, че това място не е било в състояние да контролира страничните обходни пътеки през местността “Прекопите” и през “Чучул”.

 153 total views,  1 views today

Може също да харесате...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *