Тракийска гробница в Казанлък

Тракийска гробница в Казанлък

Тракийската гробница в Казанлък е зидана кръглокуполна гробница, която се намира в Казанлък и е част от голям некропол, разположен в близост до древния тракийски град Севтополис. Датирана е в края на IV в. пр. Хр. – началото на III в. пр. Хр. и от 1979 е в списъка на ЮНЕСКО на Световното културно и природно наследство.

Гробницата е на тракийския владетел Ройгос и е открита случайно през 1944 година от войници, които копаели окоп в североизточната част на Казанлък. Осъзнали, че са открили нещо важно, те извикали археолог и той потвърдил предположенията им. Така бил открит забележителен паметник от ранноеленистическата епоха у нас, който сега е сред Стоте национални туристически обекта.   Световната си известност гробницата дължи на уникалните си стенописи в коридора и куполното помещение — едни от най-добре запазените стенописи на антична живопис от ранноелинистическата епоха.   Художникът Кодзамакис, известен в античната история, е работил с 4 основни цвята: черен, червен, жълт и бял. Използвани са две техники: мокро фреско при декоративната и фигуралната живопис и темпера при оцветяването на пода и стените.   Стенната декорация прилича на лицевата стена на богата постройка, облицована с мраморни плочи и завършваща с архитектурни детайли.Представените в коридора фризове с пеши и конни воини възпроизвеждат сцена на сблъсък между две неприятелски войски, като на западната стена е изобразена сцена на единоборство. Според Иван Венедиков в дромоса е изобразено историческо събитие, свързано с живота на погребания в гробницата владетел, а според Иван Маразов това е митична сцена, представяща войнското достойнство на погребания.     В центъра на главния фриз в купола, срещу ниския правоъгълен вход, са изобразени фигури на мъж и жена, седнали край масичка с храна, а около тях — прислужници, носещи дарове. Значително по-високата фигура с поднос, в който се забелязват нарове, вероятно е Богиня-майка (от типа на Деметра), посрещаща починалите в подземното царство. Много реалистично е изобразена сцена на погребално угощение с шествие. Според Людмила Живкова, сплетените ръце на съпрузите въплъщават идеята за прощаване и раздяла с мъртвия, а според Иван Маразов те са знак за брачен ритуал, свещен брак с богинята-дъщеря (от типа на Персефона) в отвъдното. Знатната съпружеска двойка е увенчана със златни венци — белег на героизиране. С изключително майсторство са представени колесничар, колесница и коне, като част от погребалното/сватбено шествие. В шествието участват още музиканти, свирещи на тръби.   Паметникът датира от 3 век преди новата ера, когато тракийската държава с център Севтополис – градът-столица на Севт III, е била в голям културен, икономически и политически подем.   Достъпът до оригиналната Казанлъшката гробница е строго ограничен, с цел съхраняване на стенописите. Достъпна за посещения е изградената в близост гробница-копие. Проектант на гробницата-копие е архитект Младен Панчев. Художниците, пресъздали стенописите, са: професор Любен Прашков, Златка Кожухарова и Слави Войков.

 144 total views,  1 views today

Може също да харесате...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *