Лагерът е бил основан през 45 г. сл.Хр. по заповед на римския император Клавдий и както голяма част от обиталищата на наша територия е разположен върху по-ранно тракийско селище. А първите заселници на това място са от времето на неолита – 3000-2600 г. пр.Хр. Траките в този регион около 30 г. сл. Хр. са покорени от Марк Лукреций Крас. През 69 г. тук се установява I Италийски легион, изпратен по времето на император Траян да защитава границите на римската империята срещу варварите (даките) отвъд Дунава. Именно около лагера на този легион се развива мощен град, тъй като е бил разположен на важен кръстопът, през който се е минавало от отвъддунавските земи към Филипополис и Константинопол, както и към Черно море.
Лагерът е бил огромен, с дебели крепостни стени, по които отначало е имало дървени кули, заменени след това с каменни бойници. Изцяло е разкопан и проучен центърът на военния град с главната сграда, офицерските жилища, легионните терми (бани) и болницата, специално построена от император Траян за войните с даките, която е била една от най-големите в римската империя. При разкопките в щаба на легиона сред руините са намерени надписи, монетно съкровище от началото на V в., постаменти и части от бронзови статуи, както и скулптурен портрет на император Каракала (186-217 г). Болницата наистина е била впечатляваща, имала е вътрешен двор с колонада и светилище на боговете Асклепий и Хигия. Големи болнични помещения са се редували с коридори за санитарни нужди. Банята е била разположена от запад, открити са пещи, от които в казани се е затопляла водата и е подаван горещ въздух за подовото и стенното отопление. Това е най-добре запазеният и проучен военен лагер в северозападните провинции на Римската империя. През лятото на 2005 г. завършиха последните разкопки и повече тази част няма да бъде проучвана.
Ще продължи проучването на епископския дворец, разположен върху римските терми. След приемането на християнството (в Римската империя това става през 313 г. при император Константин) късноантичният град тук е имал своя епископия с обширна резиденция на епископа с жилищни помещения, разкрита е и огромна базилика от V в. – втора по големина след Пловдивската. Мраморният амвон е бил изграден по поръчка и със средствата на императорския двор в Константинопол, което потвърждава важното значение, което е имал град Нове в този исторически период.
Свищовската община е една от малкото в България, които без шум и сензации в последните години се е заела да изгради всичко необходимо за развитието на културния туризъм на практика, за който мнозина се изтрепаха да приказват. По проект, спечелен по програма ФАР, през 2005 г. край античната римска крепост е изграден приемен център за туристи. Археологическият обект създава прекрасни условия за културен туризъм. Изградена е експозиция за находките на българо-полските експедиции от 1960 г. насам, както и нови пътеки край римското селище.
Още един обект предизвиква интереса на археолозите. Това е огромната римска вила, строена през II в., която е разкрита извън западните крепостни стени. Може би това е била резиденцията на командира на легиона. Вилата е била украсена с богати стенописи, има вътрешен двор с басейн. Вероятно тук е отсядал управителят на римската провинция Долна Мизия. Върху градежа е разкрита базилика, край която има некропол с над 100 гроба.
Този обект е свързан с друга част от историята на Нове – присъствието на готите. Те са сред най-многобройните германски племена, през II в. се преселват от север към земите на днешна Украйна, а през III-IV в. се заселват в днешна Северна България. След поредните готски нашествия, през втората половина на V век, в Нове установява резиденцията си кралят на готите Теодорих Велики. Тяхната столица се помещавала тук в течение на 12 години, след което Теодорих завзема Равена (днес в Италия) и премества столнината си там. Готите най-рано приемат християнството – още в III в. При преселването им в България техен духовен водач е бил епископ Вулфила, известен с това, че създава азбука и прави първия превод на Библията от латински и старогръцки на съвременен език. Вулфила е живял около днешно Велико Търново, в римския град Николопис ад Иструм, основан от император Траян.
В превод от германски Вулфила означава вълче, а Нове е имал свой локален светия Лупус (вълк). Оттук е възникнала асоциацията между св. Лупус и Вулфила. По хипотеза на археолозите св. Лупус е обожествена форма на готския епископ. В апсидата на базиликата, извън римския град, редом с останалите гробове в некропола е открит и този на Вулфила (св. Лупус). Гробовете отдавна са известни, няма намерен надпис и е трудно да се каже къде е положен Вулфила. Знае се, че готският епископ е починал в Константинопол, след това тялото му е било пренесено в поселенията на българска територия. Но дали точно в тази базилика в Нове? Няма сведения също, че именно тук той е превел Библията. По-вероятно е това да е станало около Търново или в Константинопол, където е имал условия.
Подходящи за културен туризъм са не толкова сензационните тракийски злата, които се откриват по нашите земи, а големите исторически паметници като Нове, които се разкриват бавно и трудно, с години и десетилетия. Проучени с много труд на поколения археолози, те изискват и много пари, за да бъдат оформени като обект за туристи. Но пък си заслужава, защото могат да се превърнат в привлекателен център за посетители, предоставящ възможности и за атракция, и за печалби, и за придобиване на нови познания.
