Защитена зона Витата стена

Защитена зона Витата стена

За да се опазят природните местообитания и дивата флора и фауна, през 2007 г. районът на скалния венец „Витата стена” – с обща площ близо 2 630 ха, е обявен за Защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000. (Защитена зона Витата стена BG0000190 е обявена по Директива 92/43/ЕЕС за Местообитанията с решение на Министерския съвет от 2 март 2007 г., обнародвано в ДВ бр. 21 от 09.03.2007 г.)

Защитената зона обхваща западните части на карстовото плато „Стражата”, разположено на около 2 км северно от гр. Габрово. Името на зоната произхожда от местното наименование на скалния венец – Витата стена, който представлява естествена западна граница на платото „Стражата”.
Защитената зона обхваща обработваеми земи и гори, разположени около скалния венец, като границата на зоната е очертана на запад източно от селата Поповци, Златевци, Армените и Яворец. От с. Яворец, източно от долината на един от десните притоци на р. Росица, границата преминава на изток, като достига водосбора на р. Янтра. Източната граница преминава западно от линията, свързваща селата Търхово, Козирог, Иванили и Мичковци. Южната  граница минава по линията, свързваща селата Мичковци и Поповци. Като цяло,  зоната е ориентирана в посока югоизток – северозапад.  
Общата площ на зоната е 2629,69 ха. Сред тях има орни земи,  смесени гори, сухи тревни съобщества, степи, храстови съобщества; широколистни листопадни гори. Зоната  е забележителна с високите си скали – скален масив, дълъг повече от 15 км, с много ниши, подходящи за гнездене на защитените птици, както и с карстовото езеро „Биляковец”.
Разположена в западните части на карстовото плато „Стражата”, Витата стена удивлява с изумителни пейзажи и многообразие от живи форми.
Преобладаващи тук са дъбовите гори, местообитания с висока природозащитна стойност поради високото си видово разнообразие и редкостта на запазени представителни гори. Най-голяма площ заемат церово-горуновите, срещат се още гори от горун и обикновен габър, космат дъб, дъбово-габърови, смесени яворово-липови и букови.
Към ръба на скалите и непосредствено над тях по дължината на Витата стена, сред разпокъсаните гори от келяв габър са накацали мозайки от пасища и храсталаци – коило, власатки, мъждрян, люляци. Тук намират дом и убежище голяма част от защитените видове – орхидеи, лечебни растения, птици и бозайници
Със своите открити пространства, скали и гори, Витата стена е съхранен див свят, населен с многообразие от растения и животни. Характерни за тия места са 22 вида земноводни и влечуги, 29 вида бозайници и 80 вида птици, над 1670 вида висши растения.
Сред тях са строго защитени видове от Конвенцията за опазване на европейската дива природа и естествените хабитати (Бернска конвенция) като южният гребенест тритон, жълтокоремната бумка, зелената крастава жаба, жабата дървесница – световно застрашен вид, горската жаба, шипоопашатата констенурка, зелен, стенен и късокрак гущери, змиите – медянка, пепелянка, смок мишкар и смок синурник. В Защитената зона дом намират 80 вида птици, срещани в района, 70 от които са строго защитени по Закона за биологичното разнообразие, а 17 – с приоритетни за опазване местообитания.  15 вида птици са в семейството на Червената книга на България, с категория „застрашен вид” са  малкият ястреб и соколът скитник, други 11 са с категория „уязвим вид”. От местните крилати обитатели,  в Директивата на Европейския съюз за защита на дивите птици са черен и бял щъркел, скален орел, малък креслив орел, белоопашат мишелов, сокол скитник и сокол чучулигар, ливаден дърдавец, бухал, козодой, земеродно рибарче, черен и голям сирийски пъстър кълвач, горска чучулига, червеногърба и черночела сврачка.
Ценни са и срещаните в района бозайници. С висока природозащитна стойност са 8 от тук установените 29 вида. В Червения списък на Международния съюз за защита на природата са белозъбото сляпо куче, катерицата и трите вида сънливци – обикновен, горски и лешников. Защитени по Закона за биологичното разнообразие са таралежът, невестулката, горският и лешниковият сънливец и дивата котка, като последните три вида са включени и в Директивата на Европейския съюз за опазване на местообитанията. Сред видовете, защитени от Бернската конвенция, са сърна, белка, черен пор, невестулка, язовец.
Гостолюбив оазис на животинския свят в Защитената зона е езерото Биляковец. То е природна забележителност, има площ 14,2 ха и като основен постоянен източник на вода е природно местообитание от жизнено важно значение за животните.
Великолепие от растителни форми блика в подножието на Витата стена, пълзи, вие се по каменната й гръд, вкопчва се във всяка цепнатина и тераса, за да създаде вълшебна градина от цветове и ухания.
Гори от келяв габър, храсталаци от мъждрян, люляк и диви рози зеленеят по протежение на скалните стени. В тази ивица върху светлите варовици расте изобилие от ценни и редки растения,  сред които се открояват красивите орхидеи. Химантоглосум е името на една от тях, определена като вид от значение за Европейска общност, за чието опазване се изисква обявяване на специални защитени зони. От интерес за Европа е и срещаният тук бодлив чемшир. Сред защитените от Закона за биологичното разнообразие и забранени за бране са орхидеите двурога пчелица и пеперудоцветен салеп, както и дегеновият скален копър. Защитени видове са лечебната и тънколистната зайча сянка, изящната лилия Петров кръст, орхидеите обикновен и дървеницов салеп, червеният божур, игликата, подезичен залист. Дегеновият скален копър и Нейчевата метличина са български ендемити – растения, които се срещат само в България, балкански ендемити са жълтият равнец, Ашерсоновият оман и перестият ранилист. В зоната на Витата стена са установени 11 вида нови за флорния подрайон  Източен Предбалкан растения като  скален лук, жълто асфоделине, сибирска камбанка, жълт заешки овес, мирзинитска млечка.
Витата стена е дом на повече от 1 670 вида висши растения. Прекрасни цветя – орхидеи, божури, гладиолуси, асфоделине, росен, населяват тази дива градина. Цъфтят люляци и диви рози, люлеят свели гриви степните треви коило. Целебна  сила събират под слънцето множество лечебни растения  – копитник, смрадлика, глог, бръшлян, гълъбови очички, жълт кантарион, бял оман, шипки, къпини, подъбиче, лечебна дилянка, лечебна върбинка и др.

 182 total views,  1 views today

Може също да харесате...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.