Едно истинско архитектурно бижу блесна с нова сила в богатата на строителни достижения корона на старопрестолния Търновград. На границата между зимата и пролетта, с възраждането на земята за нов живот, за празника на своя привлекателен град, търновци получиха невероятен подарък. На 22 март 2010 година, отвори вратите си за посещение една от емблематичните сгради на старата столица – ханът на хаджи Николи.
Повече от двадесет години този архитектурен шедьовър, разположен в началото на Самоводската чаршия, е потънал в забравата на времето и съществува изключително под заплахата на саморазрушенето и волята на съдбата.
Сградата е строена през средата на 19-ти век, като точната година на създаването й е 1858-ма. Автор на проекта и негов изпълнител е самородният български строителен гений – Майстор Кольо Фичето. Някога, поръчката за строеж е направена от известния търновски търговец на кожи – хаджи Николи Минчоолу. Предназначението на здравата каменна сграда било да съхранява стоката на прочутия търговец, тоест основно – ханът е използван за склад. По това време, търновци обичайно издигали дървени постройки, а така – стоките им често ставали жертва на пожар. Хаджи Николи обаче, проявил находчивост и прозорливост, в резултат на които новопостроеният хан се превърнал в най-внушителната и представителна за времето си търновска сграда.
Проектът на самоукия Майстор Кольо предвиждал ханът да се състои от две успоредни постройки, разположени на две улици, а между издигнатите две сгради да се образува вътрешен двор. И днес, ако дойдете тук – със сигурност ще бъдете пленени от една въздействаща монументална архитектура. Ритмично повтарящите се арки, носени от каменни колони и завършващи с капители, каменната подова настилка, откритите външни коридори, украсени и допълнени с изяшни парапети от ковано желязо, малки симпатични прозорчета и още куп очарователни детайли превръщат една обикновена сграда в красива архитектурна творба – гордост не само за Велико Търново, но и за цялата ни страна. Удивително е обаче, как строителното творение оцелява все пак, за да имаме и ние днес възможността да му се радваме. След Освобождението някои от стаите му са били използвани за работилници на дребни занаятчии. По-късно, през 1947 година ханът е национализиран. Едва през 1992 година е върнат на наследниците на хаджи Николи, които въпреки напредналата си възраст и липсата на собствени средства и възможности – желаят да съхранят автентичния дух и вида на сътвореното от ръцете и ума на Уста Кольо преди повече от 150 години. Реализирането на идеята се осъществява с помощта на американеца Едмънд Бек, който след разходка из старо Търново през 2006 година и запознанство с историята на сградата – решава да я купи от настоящите й собственици. Похвалното в случая е, че при реставрирането на сградата и определянето на бъдещата й съдба, новият й притежател се придържа изцяло към потребностите и настроението на общественото мнение във Велико Търново. В поръчаното за целта обществено допитване, търновци изразяват желанието си сградата да се превърне в притегателен културен център, в който да намери свое място художествена галерия, различни музейни сбирки, временни изложби, концертни изпълнения.
Още с откриването на реставрираната в продължение на няколко години сграда на хана на хаджи Николи, през пролетта на 2010-та година – търновци със задоволство установяват, че тяхната воля е изпълнена. А сред гостите на града – ценителите на висококачественото вино и ароматно кафе веднаха намериха своето стилно място за приятелски срещи или просто за отмора след дългата и изтощителна разходка по старите търновски улички.
200 total views, 1 views today
