Древният тракийски град Кабиле се намира на седем километра северозападно от Ямбол. Кабиле е най-значимият и най-големият тракийски античен град.
Историята на град Ямбол започва още преди създаването на българската държава. През 293 година император Диоклециан предприема пътуване по тези земи. Пътят му минавал точно през мястото, където сега се намира Ямбол. Императорът бил удивен от това място и решил, че там трябва да има град. Назовал го Диосполис-град на Зевс. През многогодишната си история, Ямбол се назовавал с различни имена: Диосполис, Дамполис, Дямполис, Диамполис, Хиамполис, Динибули, Дъбилин, Дубилин, Диамболи, Ямболу, Ямболъ, Янболи, Ямболи и накрая сегашното му име – Ямбол. В западни исторически извори е известен с името Гренбоел.
От периода на османското робство в града са запазени два архитектурни паметника: Безистенът, който е единственият в България добре запазен покрит пазар, и османският храм Ески джамия. Добре запазени са и църквите „Св. Георги“ и „Св. Троица“, които са пазели българските традиции по време на османското робство. По случай освобождаването на Ямбол от руски войски на връх Бакаджик, край града е построен и осветен храмът „Свети Александър Невски“ – първият паметник на българо-руската дружба в България.
Древният град Кабиле и неговата околност – съвременният град Ямбол, са интересна възможност да се опознае необикновеното минало на региона, а пътуването към един от античните градове в Тракия си заслужава.
В античната епоха град Кабиле е бил важен икономически, религиозен и културен център в Югоизточна Тракия и Долна Тунджа. Той е възникнал към края на ІІ хил.пр.н.е. около голям култов център на възвишението „Зайчи връх“ край завоя на река Тонзос (днешна река Тунджа). Жертвеникът на „Зайчи връх“ е обърнат по посока на Слънцето, а на една от скалите и до днес е запазен изваяният образ на Артемида.През 341 г.пр.Хр. Кабиле е превзет от македонския цар Филип ІІ, като по-късно в него е пребивавал и известният военоначалник Александър ІІІ Велики Македонски. През първата половина на ІІІ в.пр.Хр. Кабиле е резиденция на тракийските царе Спарток и Скосток. В ср.на ІІІ в.пр.Хр. царската власт в Кабиле е заменена с градско управление. През ІІІ – ІІ в.пр.Хр. градът е единствен във вътрешна Тракия със собствена монетарница, която е сякла царски и градски емисии. През цялата елинистическа епоха Кабиле поддържа интензивни търговски връзки с елинските центрове в Мала Азия, Егея и Понт. В 72/71 г.пр.Хр. градът е превзет от римляните начело с Марк Лукул, а от 45 г.сл.Хр. става част от римската провинция Тракия. Завладян от римляните, Кабиле процъфтява като транспортен, военен и търговски център на римската провинция Тракия. Останките от изградените през този период терми (римски бани), обществени сгради, казармени помещения, градски порти и крепостни стени са разкрити при археологически разкопки. Те впечатляват с мащабите на строителството и умението на майсторите от римската императорска епоха. Монументална трикорабна базилика с мозаечни подове и по-малка – еднокорабна с баптистерий (басейн използван при кръщение) се отнасят към ІV в. сл. Хр. Те свидетелстват за най-ранния период в града след въвеждането на Християнството. По това време Кабиле е един от водещите епископски центрове. През 378 г.сл.Хр. Кабиле е превзет от готите начело с Фритигерн. В края на VІ в.сл.Хр. градът е разрушен от аварите и престава да съществува. В периода Х – ХІV в.сл.Хр. върху неговите развалини съществува малко средновековно селище.
През 1965 г. територията, на която е бил разположен античният град Кабиле е обявена, за паметник на културата от национално значение и национален археологически и архитектурен резерват с площ над 600 дка.
Първите официални археологически проучвания са проведени през 1912 г. от Проф. Богдан Филов.
Архитектурните останки са впечатляващи, като голяма част от тях са консервирани и реставрирани. Откритите находки са експонирани в археологическия музей в самия град.
Фрагменти от древни керамични съдове се откриват и днес по стръмните склонове на „Зайчи връх“, което доказва, че не само платото, закътано в завоя на реката, но и склоновете на възвишението са обитавани през античността.
„Зайчи връх“ предоставя на посетителите красива гледка към Тракийската равнина и долината на река Тунджа. При ясно време в далечината на север се забелязва силуетът на най-близките старопланински върхове.
Дългогодишните археологически проучвания на акропола на античния град Кабиле, разположен на източната скалиста част на възвишението „Зайчи връх“ разкриват, че основните му съоръжения са концентрирани около скално-изсечен паметник в основната скала. Паметникът по всяка вероятност е много по-древен от античното селище, превърнато днес в музей на открито.
За 30 години археологически разкопки, са проучени, реставрирани и експонирани значителен брой сгради. Проведени са редица международни научни форуми (Международния Симпозиум „Поселищен живот в Тракия“ , VІІІ Световен Конгрес по Тракология и др.). Отпечатани са и множество научни издания, отразяващи резултатите от извършените проучвания.
