Велики Преслав се намира в подножието на Преславска планина. Славянският произход на името на града е свидетелство за преобладаващото присъствие на славяните тук в първите векове след създаването на Дунавска България през 681г. Градът е възникнал през първата половина на IХ век по време на управлението на хан Омуртаг като военен лагер с укрепен дворец и гарнизон. Цар Симеон I премества столицата на Първото българско царство във Велики Преслав, разположен на 30км от старата столица Плиска.
Външният град (3,5 кв. км. площ) е обграден от белокаменни стени, с височина 10 м. и ширина 3,25 м. Вътрешният град също е обграден със стена. В него се намира комплексът на царската резиденция: Големия дворец, Тронната палата, Кръглата църква . Забележителни за това време са канализацията и водоснабдяването на града.
Националният историко-археологически резерват и музей „Велики Преслав“ е разположен върху руините на старата българска столица Велики Преслав (893-972 г.) и обхваща около 500 ха от нейната площ. Музеят е основан на 26 октомври 1906 г. В него се съхраняват над 35 хиляди предмета, около 1700 от които са изложени за посетители – керамичната икона на Св. Теодор Стратилат, Преславското златно съкровище, Керамичният иконостас от Дворцовия манастир, ценна сбирка от епиграфски паметници, интересна колекция от оловни печати- най-голямата в света.
