От северозападния край на града маркираната пътека върви покрай овощни и розови градини, пресича жп линията и шосето и тръгва по острото гористо връхче Острица. Пътеката се движи на север по оголен и пороен терен, вододел между Хайдушкия дол и Каменица (началото на река Стряма), източно от местността Локвата и през местността Вельови черкви и излиза в горния край на местността Равна – широко вододелно било между Равна река, Каменица и Хайдушки дол. Оттук се продължава по добре маркиран път на северозапад, а след това на североизток по вододела между изворните притоци на Равна река и Каменица. Минава се край Влашки кладенец (извора на река Каменица) и се излиза на седловината Портата (Каменната порта) между връх Каменица на изток и връх Вежен на запад.
От тук с плавна дъга от юг се подсича връх Каменица, където под Влашки кладенец се отделя пътеката за град Клисура и село Розино. Слиза се на изток и се стига до седловината Рибаришки проход. От тук на север се спуска пътека към село Рибарица, а на юг – друга пътека стига до Розинската мандра. Продължава се с траверс на билото от юг и се достига до нова седловина, от нея пътеката стъпаловидно се спуска към Ветровития преслап – в западното подножие на връх Юмрука. Почти хоризонтално се траверсират северните и западните му склонове по горната граница на гората. Минава се покрай две чешми – Сладкото кладенче, навлиза се в гората, на излизане от нея се изкачва главното било при превала Железни врата – скалистата седловина между връх Юмрука и връх Кавладан, където е хижа Ехо.
Част от маршрута е през резерват Царичина (летен вариант) в частта си Ветровити преслап – хижа Ехо!
Резерват Царичина е третият по големина старопланински резерват. Тук се опазват самоподдържащи се букови, буково-елови и особено ценните смърчово-мурови екосистеми, формиращи горната граница на гората. Тук е и единственият по-компактен масив от бяла мура в Средна Стара планина. Този дървесен вид се среща само на Балканския полуостров. В “Царичина” е най-северното му находище в света. Резерватът гарантира оцеляването на повече от 600 вида растения. Името на запомнящото се огненочервено омайниче, наричано в района “цариче”, му приляга чудесно – веднъж преминал през омайните гори, човек ги съхранява в спомените и сърцето си завинаги!
