Ослековата къща е един от най-ценните образци на българската възрожденска архитектура. Строена е по време на Кримската война (1853 – 1856) за богатия абаджия Ненчо Ослеков. Къщата е издигната от уста Минчо, прословут майстор от Самоков. Представителка е на така наречения пловдивски тип симетрична къща. Характеризира се със затворен голям отвод (салон), остъклен кьошк и богата стенописна украса. При строежа на Ослековата къща симетрията е непълна поради тясното дворно място, с което Ослеков разполагал за изграждането на своя дом. Затова къщата е развита в дълбочина. При новото архитектурно решение само салонът на втория етаж на къщата е с размери 80 кв.м. Интерес представляват и трите колони, поддържащи красивия, украсен със стенописи кьошк на фасадата. Тези колони са изработени от твърдо кедрово дърво, докарано от Ливан специално за строежа на къщата. Ослековата къща е подредена като етнографски музей през 1956 година. Наред с предметите, свързани с ежедневието на старите копривщенци, тук са показани и копривщенски женски накити, колекции от плетени чорапи и кенета (фини дантели, изработвани върху основа от конски косми). Освен тези произведения на сръчните копривщенки, в музея са изложени и работни пособия на копривщенските абаджии.
Ослековата къща е свързана не само с етнография, но и с историческото минало на Копривщица. Собственикът на къщата – Ненчо Ослеков, преди да започне търговия с аби и гайтани из малоазийските пазари, се е занимавал със събиране на беглика – данъка по дребния добитък. Този доходен за онова време занаят му осигурява завидно материално благосъстояние и обществено положение. Въпреки това обаче родолюбивият копривщенец активно участва в революционните борби на своя народ. През 1876 година той е сред съзаклятниците, подготвящи ново въстание. В обширния салон на неговата чорбаджийска къща са изработени дрехи и наметала за копривщенските въстаници. Заради тази своя дейност след разгрома на Априлското въстание Ненчо Ослеков е заловен и обесен в Провдив на 27 юни 1876 година.
