Природен парк “Рилски манастир” е обявен през месец юни 2000 г. Обхваща 27370,7 ха гори, от които 13000 ха високопланински пасища. Паркът е обявен с цел да се запазят ценни растителни и животински съобщества, както и да се запази голямото разнообразие и красотата на местата, подходащи за туризъм.
Интензивната проява на мразовото изветряне и значителната гравитационна сила обуславят наличието на срутища, сипеи и сипейни конуси. Особено забележителен от геоморфоложка гледна точка е районът около Кирилова поляна с красивата скалиста дъга, включваща върховете Злия зъб, Иглата, Купените, Ловница, Орловец и Елени връх. Целият склон към долината на река Рилска е нарязан от многобройни стръмни улеи, които са типични гравитационно-ерозионни образувания, по чиито дълбоки и стръмни корита се свличат много лавини, проявяват се и каменопади. По известни от тях са Белия улук, Дългия улук, Варника, познати още като Злите потоци. В резултат на ерозионната и акумулативната дейност на ледниците през кватернера във високопланинските части са се образували значителен брой ледникови езера. Само на територията на парка има около 28 ледникови езера. Най-високо разположено е първото от Дяволските езера /2445 м/, а най-ниско разположено е Сухото езеро /1892 м /. В парка се намира и най-голямото високопланинско езеро на Балканския полуостров – Смрадливото – с площ 212 дка и дълбочина 24м.
Природен парк “Рилски манастир” е заобиколен от 36 върха с височина над 2000 м. Най-високи /над 2700 м/ са: Голям купен /2731 м/, Черна поляна/2716 м/, Рилец/2713 м/ и Попова капа/2704 м/.
През територията на парка минават много реки – Рилска, Илийна, Друшльовица, Очова и др.
Висшите растения в парка са около 1400 вида, от които 71 са включени в Червената книга на България. От тях 19 са ендемични, като 5 са локални и се срещат в парка. В европейския списък на редките, застрашени и ендемични растения са включени с различен статут рилски ревен, божествена иглика, янкиев лопен, планинско подрумиче и рилско подрумиче.
Самото изложение на Рилската долина позволява едно уникално разположение на видовете по надморска височина и смесване на насажденията от дъб, бук, ела, смърч, тис, бяла мура, черен бор, липа, явор, ясен, бреза, клек, сибирска хвойна и др.
На територията на парка се срещат над 150 вида гръбначни животни, от които 14 са включени в Червената книга на България. Тук могат да се видят алпийски тритон, жаба дървесница, смок мишкар, златка, скален орел.
През 1986 г. С площ 3676,5 ха е обявен резерват “Риломанастирска гора”. В него е разположен историческият комплекс “Рилски манастир”, обявен от ЮНЕСКО през 1983 г. За паметник на световната култура.
